„КЪМ СЕБЕ СИ” („К САМОМУ СЕБЕ”)
Дамян Петров Дамянов (1935-1999 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Ирина Глинская
Дамян Дамянов
КЪМ СЕБЕ СИ
Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.
Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.
Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си –
единствено така ще го решиш!
Дамян Дамянов
К САМОМУ СЕБЕ (перевод с болгарского языка на русский язык: Ирина Глинская)
Когда тебя сбросят в чистилище Ада,
Тогда безысходность и горе настигнут.
Углей раскаленных собрать тебе надо,
Чтоб лестницу в небо сложить, не погибнуть.
Когда бездорожье остановило,
И ты будто в склепе навек замурован,
Найди для дороги последние силы,
И новый твой путь на земле уготован.
А если вдруг мрак над тобою нависнет,
И взгляд через темень пробиться не в силах,
Создай своё солнце и луч золотистый
Поможет добраться тебе до светила.
А жизненный ребус поистине сложный,
Пусть даже с распятой душой на кресте,
Себя потеряв, разгадать невозможно.
Кто прав, тот уверен в своей правоте.